Казусът с умъртвяването на варненския културист Николай Димов – съпруг на Анита Мейзер, за чиято смърт беше обвинена именно тя и призната за виновна на два пъти от Окръжния съд във Варна, взе нов, пореден завой.
Фамозната силиконка бе освободена срещу парична гаранция от Апелативния съд във Варна, а това нажежи страстите до огнено червено – какъвто е и самият мистериозен случай със смъртта на Николай.
„Иcкам да ме освободите от ареста. Не се чувствам добре. Имам болки в дясната гърда. Срокът не експлоатация на силиконовите импланти изтече преди четири години. Докторът, който ме прегледа, не е сигурен още колко ще мога да продължа да нося силикона. Според него години може да няма проблем, но може и още утре да възникне“, заяви тя пред съдебния състав на Апелативния съд във Варна Мейзер.
Варненската сексбомба и адвокатите й изтъкнаха, че освен изтеклата годност на колосалните по размер гръдни импланти, с които Мейзер нашумя като „българката с най-големия силиконов бюст“, тя има здравословни проблеми с щитовидната жлеза и бактериална инфекция. След кратък размисъл тричленният съдебен състав реши да освободи Мейзер срещу 5000 лева гаранция, която тя очевидно подготвена е внесла незабавно, пише „ШОУ“.
Скандалната миска вече се е прибрала в злощастния си мезонет, където в късните часове на 13 август 2016-а се е разиграл същински хорър.
И докато тя мисли за здравословното си състояние, съдът умува над материалите по делото и какво решение да вземе, истината за смъртта на Николай Димов си остава все там, където беше – в миманса. Той беше открит мъртъв в дома на Мейзер – в баровска кооперация срещу резиденция „Евксиноград” във Варна в малките часове на 14 август 2016 година.
Самата Анита изреди редица различни, разнопосочни и взаимоизключващи се версии за смъртта на мъжа си, а самото досъдебно производство и обвинението срещу нея на практика бяха изградени именно върху един от нейните разкази, който на практика се явяваше и защитна теза. Сам по себе си този факт създаде абсурд в досъдебното производство, което според редица експерти не стигна до разкриване на обективната истина, която удобно остана някъде в миманса. Така или иначе Анита Желева, по мъж Мейзер – от брака си с американец, отиде на съд с обвинение в причиняване на смърт по непредпазливост.
Няколко месеца по-късно – в края на декември същата година, Окръжният съд във Варна я призна за виновна и я осъди на 3 години затвор, което дефакто беше изключително благоприятна присъда предвид крайно неизяснените обстоятелства около смъртта на Николай и редицата въпроси, които останаха без отговори. Въпреки това, както и компетентния съвет на адвоката си Олег Атанасов, сексбомбата, която се прочу и като скандална носителка на титлата „Мисис България Свят“ 2014, реши да обжалва присъдата.
Нае софийски адвокати, които внесоха жалба в съда, а на въззивната инстанция – Апелативен съд – Варна делото беше върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане заради процесуални нарушения. Наново Окръжният съд в морската столица призна Мейзер за виновна и я осъди на 4 години и два месеца лишаване от свобода. Последва ново обжалване на присъдата, а също така и протест на процесуалните представители на майката на Николай Петранка Димова, която е конституирана като частен обвинител.
Така се стигна и до настоящото дело, на което Анита Мейзер изскочи с поредна „революционна“ версия – че изобщо не е била в апартамента.
Разплаквайки се пред съдебния състав, сексбомбата заяви, че не била присъствала изобщо и не е поставяла никакви „свински опашки“ – строителните стяжки, с които е бил душен културистът. По думите й тя била отишла до магазина и след като се прибрала, го видяла да лежи на земята до масажната маса. С този нова линия на защитна теза случаят със смъртта на Николай Димов става не просто все по-заплетен, а тотално и категорично абсурден.
Основните и сериозни притеснителни въпросителни около този случай си остават в абсолютните противоречия между аутопсия и изготвена впоследствие съдебномедицинска експертиза, както и отказите на съда да назначи нова, комплексна, за да се види каква е истината. Макар преди време близките на Николай да бяха ангажирали по частен път експерти, чиито заключения се припокриха изцяло с тези на медиците, извършили аутопсията, а именно – че Николай на практика е бил убит, съдът възприе съвсем друго становище.
То беше изготвено от експерти към катедрата по съдебна медицина в Плевен, чиято експертиза някак странно е пропуснала съществени емпирични данни. Или по-конкретно, че Николай е бил подложен на сериозен външен натиск, при който е получил зверски наранявания като например счупване на носа на границата с хрущялната кост, точковидни вътрешнокожни кръвоизливи по лицето, шията, раменния пояс и горната половина на гръдния кош, множество дълбоки кръвонасядания, разположени от двете страни на гръбначния стълб, кръвонасядания по двете лакътни стави по задната повърхност (от упражнен натиск в тези части на тялото на Димов, докато са му стягали „свинските опашки“)…
Всъщност описаните от медиците наранявания са множество.
Според експертите, извършили аутопсията, всички травматични увреждания в областта на лицето, главата, гръдния кош и гърба са причинени от действието на твърди тъпи предмети. А видът на травмите говори, че са причинени „по механизма на притискане в две противоположни области на тялото“.
Много важен момент в експертизата, който хвърля съвсем различна светлина от твърдяната до момента „смърт по непредпазливост“, е: „наличието на кръвонасядания по гърба и задните повърхности на крайниците, говори за натиск в тази област, което обуславя фиксирането на тялото по лице към терена“.
В секретна справка, изготвена от софийски съдебни медици пък се казва: „…единодушно считаме, че съдебномедицинското значение на тази травма е важно в конкретния случай и това се изразява в: описано е кръвонасядане в големи размери, получено е приживе. За да има кръвонасядане освен травмиращ удар, следва да има и помпена функция на сърцето, създаваща налягане в кръвоносните съдове, наличие на кръв в тях и време на изявата на кръвонасядането; травмата е разположена в област, където човек трудно може да се самонарани.
Ако пострадалият е легнал по корем с лице към масажната маса със завързани крайници (както твърди Мейзер, че е било – б. а.), единственият начин да бъде получена такава травма е удар по главата от друго лице; не е възможно, ако смъртта на Димов е настъпила на масажната маса (както твърди единствената очевидка – Желева), травма с такава изява да бъде обяснена като постмортем, получена при падане по гръб от масажната маса“.
При всичко това обаче, експертите от Плевен твърдят, че смъртта на Николай е настъпила от асфиксия, но много удобно пропускат, че е била причинена от натиск. На практика от заключението им може да се съди, че едва ли не Николай сам е поставил опашките и се е задушил – както очевидно твърди и самата Мейзер в последната си версия. Истината е, че е абсолютно вероятно не тя да е убила мъжа си, защото фактите сочат именно натам. Няма как жена с нейното телосложение да причини подобни травми на Николай, който беше мъж канара.
Точковите кръвонасядания по гръдния му кош сочат за сериозен натиск – най-вероятно с колене върху гърба му от поне един човек, и то минимум 100-килограмов. От самото начало на делото, адвокатите на близките на Николай и частни обвинители, твърдят, че разследването по случая със смъртта на Димов не е проведено всестранно и обективно, а също така – не е обърнато внимание на именно тези ключови факти и доказателства. На няколко пъти те искаха нова експертиза, която беше отказана.
На практика това дело започва да се оформя като един грандиозен абсурд, който ще бъде натаманен с удобно заключение, които пък от своя страна ще „докажат“, че Николай Димов си е стегнал със „свински опашки“ краката, после и китките, а след това се е задушил, пристягайки си не една, а две „свински опашки“ и на врата.
„Това, че пуснаха Анита Мейзер на свобода, е обида към паметта на сина ми! Тази съдебна система просто не работи! Свидетели сме единствено на една тенденциозна съдебномедицинска експертизa, която обслужва защитната теза на тази жена“, проплака Петранка Димова.
1 коментар