img

Мога ли да преодолея страха от нова връзка

/
/
/
loading...

“Сама съм от няколко години. Имам дете на десет. Предишните ми връзки са неуспешни. Работила съм с психолог за преживяванията и разделите си. Работила съм с миналото. Но… Ден след ден разбирам, че ме е страх да продължа напред и да се престраша да имам нова връзка. В същото време ми е трудно вече да живея сама. Изнервена съм, имам нужда от спокойствие, взаимност, споделен живот и удоволствия…”

– Какво е това, което днес те доведе при мен тук? – попитах младата жена.

– Направих една техника. Практикувам я често – вечер, преди да заспя, визуализирам като вече станало онова, което искам да ми се случи. От седмица визуализирам новия си партньор и се схванах. Ходя като робот. Едва пристъпвам напред. Осъзнах, че хем искам нова връзка, хем се страхувам от нея.

– Какво за теб би бил резултат от работата ни днес?

– Да се освободя от страха от нова връзка.

Помолих жената да се огледа около себе си и от предметите да избере нещо, което да символизира нея. После нещо друго, което да представлява страха й, а след това да избере трети предмет, който да бъде нейната предстояща връзка. След това й обясних да разположи трите представителя, които беше избрала, в пространството пред себе си. Това е обичаен подход при психодраматичния метод на работа.

Тя постави себе си, новата връзка и страха между тях. Попитах я, ако страхът можеше да говори, какво би й казал сега. Нейните думи бяха: “Искам да те предпазя от нова голяма, силна, разкъсваща болка.

Пазя те от нова раздяла, самота,

отхвърляне, пренебрегване, несподеляне. Не искам повече да обичаш, защото това означава партньорът ти да те наранява. Аз съм застанал на пътя ти и не ти позволявам да отидеш при мъж, който не те обича, цени и уважава, който няма да се грижи за теб. Не ти позволявам да се влюбваш, вдъхновяваш, мечтаеш, защото отново ще полетиш и може да паднеш от високо като преди. Затова те спирам – за да те предпазя от нова рана.”

В това поле на символично изнасяне на вътрешните преживявания навън, поканихме още един представител – този на нейните очаквания и изисквания към бъдещия й партньор. Думите на този представител звучаха така: “Искам бъдещият ми партньор да е богат, красив, отзивчив, толерантен, мил, нежен, грижовен, осъзнат, успял, разбиращ, подкрепящ. Всъщност аз те карам да търсиш такъв мъж, какъвто няма в реалността. Искам да го търсиш, защото съм близък “роднина” на страха от болката. Като те карам да търсиш такъв мъж, знам, че резултатът е обречен на неуспех. Но така те предпазвам от нова болка и провал”.

В “отбора на загрижените” се присъедини и контролът. Той говореше така: “Ще се срещаш с новия си мъж, когато аз искам, където аз искам, колкото аз искам и само при спазване на моите условия”.

Изникна и недоверието: “Няма любов, какво си губиш времето? Животът е гадна работа, само те прецакват и офейкват. Сипи си една водка, какво ще даваш пари за терапия?”.

Надеждата се промъкна

и извиси глас: “Има щастливи двойки, които живеят в любов дълги години. Познавам такива!”.

В този момент се появи любовта. Беше малко рошава, много ведра, от нея струеше лекота и омая. “Какво сте се затюхкали и драматизирате?! Мен ме има!? Не ви е страх от мен, а от това, което не сте се научили да правите за себе си и другия. Не приемам обвиненията ви за несподеленост и невъзможност. Когато ме има, партньорите поемат отговорност един за друг и за връзката. Аз не се страхувам от трудности и конфликти. Не се страхувам от раздяла и провал.”

Попитах жената какво нейно качество би й помогнало в ситуацията, в която се намираше. Тя покани увереността. Нейното послание беше: “Можеш да преминеш през това”. Жената обаче тихо прошепваше: “Не искам!”, “Не искам!”, “Не искам!”.

Взе една последна фигурка (най-голямата от всички), назова я Болка и едва сложила я сред другите, я грабна и със сила я запокити през прозореца.

– Не искам повече да ме боли!!!!! – крещеше, шептеше и плачеше почти едновременно.

– Разбирам, какво те спира, но в теб има и нещо друго, което те движи и днес те доведе тук.

– Искам да имам връзка, да съм щастлива, да обичам и да съм обичана, да споделям и трудностите от ежедневието, и радостите,

да живея с любовта

– Искам нощем да заспивам сгушена в силната му топла мъжка прегръдка. Не искам повече да съм сама. Тежко ми е, трудно и студено.

Когато излизаме от връзка, преживяваме раздяла, загуба, болка, усещане за неуспех или провал. Собственият ни свят се разпада, отиват си общите планове и мечти, а от това боли. Нужно е време, за да се справим с болката, тъгата и гнева. Нужно е време да видим с какво сме допринесли за случилото се, да осъзнаем своето участие. Нужно е време да страдаме и скърбим. Нужно е време да ни омръзне да сме сами. Нужно е време, за да разберем какво искаме. А после идва предизвикателството отново да се доверим – на света, на живота, на любовта и на другия. Предстои ни отново да поемем риска да обичаме, да бъдем уязвими, да се отворим за партньора си, да го допуснем в живота си, да го приемем такъв, какъвто е, да приемем възможността отново да бъдем наранени.

Есен е. Листата се отронват от дърветата и ни показват, че в това да свърши и да си отиде нещо, няма нищо драматично, напротив то е част от циклите на живота. Можем да погледнем към болката от предишните връзки през метафората на настъпващия сезон, да я видим като възможност да обърнем поглед навътре в себе си, да се освободим от ненужното, да си спомним, съхраним и използваме ресурсите си, чрез които сме преминавали през трудностите.

Едно травматично преживяване, можем да приемем не като пречупване, не като забрана да не опитваме отново, а като резилианс. Този термин означава “устойчивост на удар”, “жизнеустойчивост, разширена ефективност на човека” и включва емоционалната ни компетентност и умението ни да разбираме другия и ситуацията. Това ни качество е от ключово значение на превъзмогване и преодоляване на кризисни състояния и ни помага да продължим напред – към осъществяването на мечта или проект.

Борянка БОРИСОВА, психолог

Здравето

Коментирай чрез Facebook

Вашият коментар

%d блогъра харесват това: