img

Край на мистерията! Стана ясно какво правят италианските родители, за да растат децата им спокойни и щастливи

/
/
/
loading...

Всяка страна си има своите символи. Когато говорим за Италия, в съзнанието ни веднага изплуват  пицата, пастата, виното и големите сплотени семейства, които винаги се събират около масата.

Майките от цял свят не крият възхищението си към италианските семейства и се опитват по всякакъв начин да разберат тайните, благодарение на които неспокойните „бамбини“ се превръщат в очарователни сеньори и сеньорити.
Днес ще ви разкрием част от възпитателните методи на италианските родители. С тях ще накарате децата си да обикнат живота и да укрепят отношенията си не само с близките, но и с обкръжаващия ги свят.

Разрешават на децата си да ядат всичко, а не само това, което е полезно
Има една много хубава приказка: когато обичаш един човек, ти искаш той да яде! Италианците явно държат на нея. Но уточняват, че е важно не количеството, а качеството на храната. Освен всичко друго, храната е и начин да получиш удоволствие. В училище и в къщи обядът на децата обикновено се състои от 4 блюда: първо (често това е паста), второ (нещо с месо), зеленчуци и десерт. Тук най-важното е разнообразието, а не обемът на порциите.

В Италия никой не кара детето да яде насила. Ако то не е гладно, няма да може да се наслади и на най-вкусния деликатес.
Децата се занимават с творчество и често посещават музеи
Любовта на италианците към изкуството е в кръвта им. В тази страна са израснали и творили много известни личности като Петрарка, Микеланджело, Фелини…

Край на мистерията! Стана ясно какво правят италианските родители, за да растат децата им спокойни и щастливи

От най-ранна възраст италианчетата започват да ходят по екскурзии, в които посещават различни музеи и исторически места. В училище наблягат на творческите занимания, децата често изнасят представления или музикални концерти за своите родители.
Разбира се, всеки човек притежава различни способности и таланти. Детето може да не умее да пее или да рисува, но от най-ранна възраст родителите му обръщат внимание на красотата, която го заобикаля.

Изграждат силно семейно гнездо и винаги вечерят в голяма компания

Родителите и децата закусват заедно, понякога сядат заедно на масата и на обед. В италианските училища е предвидена дълга обедна почивка, която позволява на децата да се приберат до дома си. А вечерята е не просто поредната възможност за прием на храна, а време, в което всички близки могат да се съберат в някое уютно ресторантче край дома си. Около масата се събират всички – и малките деца, и родителите, и бабите и дядовците. Те разговарят като равни и никой не се чувства излишен.

Търсят баланс между контрола и личното пространство
Италианските родители не пускат децата си да се шляят сами из града и никога не пропускат да ги попитат какво се е случило в училище. Мама и татко винаги следят изкъсо игрите на наследника си и никога не забравят да сложат топла връхна дреха в раницата му. Може би от този родителския контрол се ражда и семейната сплотеност?

Любезни с чуждите деца

Край на мистерията! Стана ясно какво правят италианските родители, за да растат децата им спокойни и щастливи

Родителите ласкаят не само своето дете, но и чуждите. Като цяло в Италия се отнасят много внимателно както към децата, така и към бременните. На улицата хлапетата винаги са усмихнати и никога няма да откажат да си поиграят или поговорят със свой връстник. Често похапват без пари в ресторантчетата или пекарните, сядат на колената на някой възрастен в градския транспорт… В такава положителна атмосфера детето разбира, че в света има много поводи за радост.
Игнорират плача и истерията

Край на мистерията! Стана ясно какво правят италианските родители, за да растат децата им спокойни и щастливи

Една от главните отличителни черти на италианските родители е начина, по който реагират на детската истерия. Всички сме виждали как деца започват да плачат на оживено място, блъскат родителите си и отказват да ходят. В подобни ситуации италианците остават напълно спокойни. Те не се притесняват и не започват да влачат детето си, а околните изобщо не обръщат внимание на цирка, който се разиграва пред очите им.

Дори и местните психолози са казали, че плачът е естествен процес на пречистване от силни емоции. Детето не плаче, защото иска да ви засрами. Така то изразява страх, съжаление или неудобство. Ако всеки път спира сълзите си, то ще свикне да крие чувствата си и ще смята усещанията си за нещо ненормално. Специалистите препоръчват  да забравите изречения като „Спри да ревеш“, „Как не те е срам“, „Момчетата не плачат“, както и съскащите звуци, призоваващи за мълчание. Вместо това е по-добре да покажете безразличие: усмихнете се спокойно, прегърнете детето или поставете ръка на рамото му.
Успехът не е най-важното

Край на мистерията! Стана ясно какво правят италианските родители, за да растат децата им спокойни и щастливи

Италианците не очакват от децата си максимални постижения в училище и в извънкласните занимания. В детските градини и в началните класове програмата е проста и няма домашни. Децата се учат на съвместна работа, а не на конкуренция, затова и в училищата много рядко се провеждат състезания.
В същото време, знанията и способностите на децата се оценяват на база постигнатото.

Родителите дават пример, детето избира
Прието е схващането, че детето има същите права като възрастните. В същото време родителите знаят, че примерът, който дават на наследника си, оказва голямо влияние. Детето вижда как мама и татко се отнасят със своите родители, разговарят помежду си, търсят съвет или споделят тайни.

Децата в Италия могат сами да си поръчат нещо за ядене, а тийнейджърите сами избират дрехите, аксесоарите и цвета на косата си. В ежедневието си възрастните италианци се обличат елегантно, понякога мъжете ходят с костюм дори и вкъщи, а дамите отиват до магазина, облечени с най-хубавата си рокля. Затова и подрастващите, наред с любовта към живота, придобиват и безупречен вкус.

Източник: jenata.blitz.bg

Коментирай чрез Facebook

Вашият коментар

%d блогъра харесват това: