„Домът на Gucci” от Сара Г. Фордън – шокиращата история на модната династия Гучи

 

Книгата, вдъхновила едноименния филм, се появява на български седмица преди премиерата му.

Седмица преди премиерата на едно от киносъбитията на 2021 г. –  филма  на именития режисьор Ридли Скот с участието на Адам Драйвър, Лейди Гага, Джеръми Айрънс, Салма Хайек, Джаред Лето, Джак Хюстън и Ал Пачино – на български език се появява вдъхновилата го шокираща истинска история, разтърсила из основи могъщата династия Гучи.

„Домът на Gucci” от Сара Г. Фордън е скандален разказ за лукс, интриги, възходи и падения, но и за същински ренесанс в модната индустрия, завършил с мистериозната смърт на неговия двигател.

Вероятно никой от фамилията Гучи не е подозирал, че когато младият Маурицио получава дела на баща си Рудолфо в семейната компания, това ще доведе до още по-ожесточена борба за контрол, в която всичко е позволено.

За обществото „Gucci” е символ на престиж, но зад кулисите на дома на модата се вихрят безскрупулни политически игри, достойни за империята, в която Гучи се превръщат. А когато на 27 март 1995 г. Маурицио  е покосен от неизвестен убиец на път за своя офис в Милано, най-логичният заподозрян е неговата бивша съпруга Патриция Реджани Мартинели, прочула се в медиите с прозвището Черната вдовица.

Но дали Патриция, движена от ревността към новата любовница на мъжа си, е истинският поръчител? Или пък финансовите разхищения на Маурицио са му спечелили и други врагове и зад едно от най-известните поръчкови убийства на века не се крие по-различен мотив?

Сара Г. Фордън се впуска в щателно проучване на различни документи, свързани с ерата Маурицио Гучи и разговаря със свидетели на някои от описаните сцени, за да създаде изящно написан и страховит портрет на една легенда, чието име все още се смята за еталон на класа и стил.

В духа на „Ирландецът“ от Чарлз Бранд, Домът на Gucci e сензационна история за убийство, лудост, блясък и алчност, която ще ви погълне изцяло и ще прикове вниманието ви до последната страница. История, която доказва, че животът понякога е най-добрият сценарист.

 

 

 

Коментирай чрез Facebook

Leave a Reply