Над 1500 души посетиха премиерата на изданието
Мемоарите „Свидетелства за прехода 1989-1999 г.“ на министър-председателя Иван Костов (1997-2001) дадоха начало на разговор, в чийто център попада не самият политик, а историята на съвременна България – борбата за нейното демократизиране, модернизиране и европеизиране.
Големият държавник продължава този диалог и в приносното издание „Политиката отвътре“ – шифър за разчитане на сложния език на процесите, които оформят лика на съвременната демокрация, но и учебник по политическо достойнство.
Премиерата на изданието се проведе на 26 септември 2022, когато малко след 18:30 ч. над 1500 души уважиха събитието в Зала 3 на Национален дворец на културата – София.
„Политиката отвътре“ е цялостен философски възглед върху българската политика от последните 30 години, коментира проф. Веселин Методиев, който представи книгата по време на събитието.
Авторът Иван Костов може за сравнително кратко време да влезе в територията на различни научни области. Това работене по границите на различните науки дава онова качество, което на езика на науката наричаме интердисциплинарност. Тоест, това не е политология, това е нещо по-мащабно”, допълни той.
Вярвам, че тези, които в даден момент са поели отговорност да вземат значими политически решения, имат исторически и морален ангажимент да оставят след себе си писмена следа. Истината обаче е тази – българските държавници от по-новото време рядко оставят каквито и да е следи. Изглежда, че единственият голям политик от последните три десетилетия, който се изправя лице в лице срещу своите съмишленици, срещу политическите си опоненти и врагове, като дава ясни свидетелства и аргументирани отговори, е Иван Костов, сподели главният редактор на издателство „Сиела“ Захари Карабашлиев.
Самият Иван Костов сподели, че тази книга се е зародила като лекции за обучение на политици преди 20 години, след това е прераснала в политически есета, а по-късно и в ценна хроника на собствения опит и послание към бъдещите поколения.
„Давам си ясно сметка, че хората ценят повече преживяното, отколкото наученото от една книга“, сподели той по време на събитието.
В „Политиката отвътре“ държавникът и реформатор прави опит да разкрие скрития смисъл зад видимото лице на политиката не само като се опира на авторитети и научни методи, но и като посочва примери от своя собствен политически опит.
Позовавайки се на основни принципи на моралната и политическата философия, от демократичната теория и политологията, Иван Костов търси отговор на някои от най-наболелите за българската демокрация въпроси – докъде стигнахме за 30 години, защо остава недовършен българският преход, кои са грешките и заблудите, които оформиха митологията на прехода, има ли грешки в неолибералните предписания и други. Той прави своя анализ на двигателите на този драматичен период и на силите, които все още успяват да се противопоставят на опитите за демократизация на страната.
Написани на достъпен език, текстовете в „Политиката отвътре“ имат за цел да реабилитират политиката отвъд изградените представи за злоупотреба с властта, измама и популизъм. Те са насочени към хората от прехода, които винят политиката, като им предлага нов поглед към нея и прави опит за нейното реабилитиране; идващите поколения, които тепърва ще се сблъскват с последствията от опита на досегашните политици; политолози, историци, обществени авторитети, както и тези граждани, които временно са поели политически функции, но няма да останат професионални политици; всеки, който иска да бъде гражданин и демократ и да вникне в сложните механизми, по които една политика трябва да изпълнява своята основна мисия – да служи на своето общество.
„Политиката отвътре“ разкрива политиката като изкуство „тук и сега“, за което няма конкретни правила и определено време. Изкуство на решения, позиции и действия, чиято оценка е относителна, но и изкуство, което трябва да „свидетелства достоверно за истината“.
„Високият личен морал на политика с мисия го кара сам да преследва амбициозни цели и да насърчава полезните, градивни, но и високи очаквания на хората. Сам да търси и предизвиква максималното напрягане на обществените усилия. Тогава политическите му задачи стават много по-трудни. Но ако не го направи, пилее силите на хората и институциите и затваря политическите хоризонти пред обществото, губи историческото му време и го обрича на изоставане.“
Иван Костов