Традициите могат да бъдат решение за този проблем, убедена е младата словенска авторка, чийто нов сборник с разкази “Пчелно семейство“ вече се продава и в България (издателство “Колибри”). Разговаряме за новата книга, както и за мястото на традициите в модерното общество.
Въпросите зададе Александър Александров
ВЪПРОС: Какво ви вдъхнови да създадете книга с кратки разкази, посветени на традициите?
ОТГОВОР: Първо написах история за друг словенски обичай и това на практика ми даде идеята, че би било много добре да създам цялата колекция от тези истории, които се занимават със стари словенски обичаи и ритуали. Първата, която ми даде идеята, не я включих в книгата, защото реших, че някак си не пасва. Но избрах тези седем истории, които започнах да изучавам. Това са стари обичаи и ритуали, за които дори аз не знаех. Така че беше много интересно изследване, а по-късно – и писане.
ВЪПРОС: Имате голям принос в представянето на нови традиции или такива, които не са добре познати. За какво се отнася първата история?
ОТГОВОР: Разказва се за живота във фермите, където колят животните. Главният герой е малко момче, което трябва да се научи да го прави. И това му е много трудно, тъй като не иска да убива неговите животни, защото ги обича. Това е история за израстването му и научаването на тази жестока традиция.
ВЪПРОС: А къде, според вас, е мястото на традициите в съвременния живот? Смятате ли, че те могат да помогнат на нас и нашите съвременници да бъдем по-стойностни хора и да откриваме повече смисъл?
ОТГОВОР: За мен интересната част беше включването на тези ритуали в тези истории, не само в контекста на обществата и колектива. А на практика и през призмата на личните истории на героите. Днес традициите и всички тези обичаи от една страна са почти забравени, защото хора, които са ги практикували, вече ги няма. Но от друга страна – и това се случва и близо до мястото, където живея, в западната част на Словения – традициите се използват в наши дни като част от културния туризъм.
ВЪПРОС: Освен традициите друга важна връзката между всички истории в книгата ви е семейството. Разкажете ни повече за него!
ОТГОВОР: Основната идея беше да напиша тези истории за ритуали и културни обичаи. И едва след като го направих, осъзнах, че всяка от тях по един или друг начин говори и за семейството. Но това не са типични семейства, включващи баща, майка и деца. Историите са за хора, които искат да бъдат семейство, но поради някакви обстоятелства не могат.
Семейството е много важна тема в моето писане. Разгледах тази тема и в първите си две книги, така че мисля, че по някакъв начин се връщам към нея. Интересно ми е как тези отношения между хора, които може би са свързани, често са трудни. Не винаги е валидно това, че ако сте роднини с някого, ще се разбирате. Това може да бъде много, много трудно.
Цялото интервю с Аня Мугерли може да прочетете тук.