Триумф на литературата и въображението в книгата, станала носител на престижната награда „Елиас Канети“
Със сюжети, загърбили съвременните категории, и своя ювелирен стил писателят явление Галин Никифоров („Тяло под роклята“, „Лисицата“, „Черна светлина“) отдавна е спечелил уважението на критиката и любовта на читателите, а името му се е превърнало в нарицателно за прецизността и отдадеността към литературата.
След дълго отсъствие на пазара се появява ново издание на може би най-хипнотичната му и мистериозна творба „Къщата на Клоуните“, станала носител на престижната награда „Елиас Канети“ 2011 г. – метафизично и пропито с меланхолия лутане в затънтените дебри на човешката душа.
Къщата на Клоуните е закътана в покрайнините на едно от най-необикновените места, които човек може да си представи – Гробището на Клоуните. Тук от векове са намирали вечна утеха клоуни, акробати, гълтачи на огън, укротители на зверове и жонгльори, играли някога в местния цирк. Хора с уморени души и преглътнати мълчания.
И именно тук един мъж ще потърси убежище от болките си. И ще се опита да прекрачи заедно със семейството си границата между Тук и Отвъд.
А под монотонния танц на клавишите на пишещата машина ще се роди сюрреалистична и наситена приказка за Смъртта в нейната неизбежност, но и за Любовта в нейните упорство и непогрешимост.
Наблюдения и спомени се вихрят свободно в трескавото въображение на разказвача, който си спомня за своя необикновен живот в Махагоновия замък, трагичната смърт на баща си при опасен номер, фантазния свят на майка си и нейния талант да рисува болки, първата среща със съпругата си Майа, особената им, неземна любов, общия им път, осеян с тръни, и раждането на сина им Странност, завинаги предопределил съдбата им.
Къде завършва Животът? И къде започва Смъртта? Или връзката между двете е само един необясним преход към други светове, където душите се сливат с безкрая и намират това, което винаги са търсили?
Всяко сърце знае само своя отговор.
Провокативна, забележителна в дълбочината на своя психологизъм, „Къщата на Клоуните“ тества границите на формата и структурата далеч по-смело от следващите белетристични творби на Галин Никифоров и смайва с кадифения си мрак и магнетичност. Плътен и поетичен роман, който се люлее на ръба на живота, но носи спокойствието и свободата на проблеснала звезда в нощно небе.
Галин Никифоров е сред открояващите се имена в съвременната българска литература. Автор е на романите „Умерено нежно”, „Добро момче”, „Фотографът”, „Къщата на Kлоуните“, „Лятото на неудачниците”, „Лисицата”, „Тяло под роклята“ и „Черна светлина“. Отличен е с наградата „Роман на годината” за романа си „Лятото на неудачниците”, а през 2011 г. печели националната награда „Елиас Канети” за романа „Къщата на Клоуните”. По новелата му „Нощта на мечтите“ през 2011 г. е създаден едноименен пълнометражен филм с режисьор Боби Костов. Предстои екранизацията на романа „Тяло под роклята”.
„Няма значение кой е писателят. Няма значение колко книги е издал и какви награди е спечелил. Няма значение дали е на 17, на 52 или на 90 години; дали е адвокат, хандбален вратар или шофьор на такси, алкохолик, наркоман или сутеньор; няма значение дали е грешник или светец. Нищо няма значение. Освен написаното в книгата. А то винаги е или провал, или една добра история – и това зависи само от читателя.”
Галин Никифоров