“Ако искате да станете писател, потърсете истории, които са безвременни. И ако понякога разполагате с пет минути, просто напишете пет реда.”
“Музиката не е кариера, а е част от душата ти. Нещо, което правиш, защото си човек – също като птиците.”
“Понякога можеш да вземеш разочарованието си и да го превърнеш в нещо наистина красиво.”
Анете Биерфелт е впечатляваща комбинация от популярна певица и авторка на песни с две номинации за Грами, художничка, а вече и успешен писател с два романа зад гърба си, преведени на десетки езици. И преди всичко – жизнерадостна и усмихната жена, която по собствените си думи винаги се надява на изненади от живота. Тя беше в София за представянето на своя първи роман “Когато животът ти изпрати хопопотам”, издадена от Колибри. Разговаряме с нея за книгите й, за музикалната й кариера, но също за съвременното общество и за това – какво е да си човешко същество.
Въпросите зададе Александър Александров
Въпрос: Вие сте успешна певица и автор на песни, но също така – художничка и писателка. Как успявате да постигнете успех в толкова много различни области на изкуството?
Отговор: Правя го стъпка по стъпка. На 17 години бях художник, след това – автор на песни в продължение на 25 години. Още тогава, докато пеех, разказвах истории, които често бяха за моя собствен живот и лудото ми семейство. Живяла съм четири години в САЩ и там пеех на всевъзможни луди места, което беше прекрасно. В един момент малко се уморих от тези турнета и реших, че искам да правя нещо ново.
Първо написах три детски истории и нямах представа, че по-късно ще създам роман. Писането за деца, както знаете, е много по-различно от това за възрастни. Тогава просто си помислих – добре, разполагам с тази история за баба ми, майка ми и собствения ми живот. И започнах да пиша историите за тях и за кучето, което се качва на ферибота, и за един хипопотам и за моя собствен луд любовен живот. И се зачудих – какво ще правя с тях. Не знаех, че това ще бъде роман. Отне ми почти седем години, за да го напиша (разбира се правех и други неща междувременно). Не знаех как да го направя – учех се в движение и получавах добри съвети от много хора. И накрая си казах – о, това ще бъде книга. И тогава наистина започна да ми хареса да бъда писател, вместо певица. Разбира се, харесва ми да пея, но има нещо в писането, което наистина обичам.
Въпрос: Пеете ли все още?
Отговор: О, да, понякога създавам нова песен с други хора, записвам я и я пускам във Facebook или в Spotify, но вече не печеля много пари от това. Това беше отдавна – в силните ми години с номинациите за Грами. Така че, когато животът се променя и ти се променяш с него.
Въпрос: Да, но не са толкова много хората, награждавани и като певци, и като писатели.
Отговор: Да, чудя се каква ли ще е следващата стъпка. Дали няма да стана балерина на тази възраст? (смее се) Но сега съм писател. Знам това, защото вече издадох и втората си книга.
Въпрос: И първата е много успешна. В колко държави е издадена до момента?
Отговор: Успешна е. Излезе в деветнадесет държави. Това е истинска лудост. Беше много странно да дебютираш на тази възраст. Бях на 58 години, когато издадох първата си книга на датски език. Мнозина си мислят, че на тази възраст трябва да забавиш темпото, но аз не го направих. И сега съм тук, в България, а вие четете за баба ми.
Въпрос: В крайна сметка вашата баба и вашето семейство ли са описани в книгата?
Отговор: Да, това е моето собствено семейство, но има и промени. Препредала съм каква е душата на баба ми. Но тя, разбира се, не беше от Русия, а от Дания. Така че историята е едновременно фикция, но и истинската история на семейството ми.
Въпрос: Но това е едно много нетипично семейство. Не знам за Дания, но за България е много нетипично.
Отговор: Да (смее се), обичам нещата да излизат от границите на обикновеното и ми харесва да има изненади. Винаги се надявам, че хората ще кажат нещо необичайно. Обичам да седя някъде, да срещам нови хора и те да казват нещо, което не съм очаквала.
Въпрос: Това е едновременно книга за семейството, за търсенето на любовта, но също и за историята. В нея има толкова много исторически моменти.
Отговор: Да, така е. Времето минава и прави своето, но хората и домът така и не се променят. Аз съм такава – изобщо не съм модерна, а може би точно обратното. Обичам да се разхождам наоколо с голяма шапка с периферия, каквато си носех, но я изгубех на датското летище.
Не искам да пиша за днешните дни, в които хората в Дания седят и гледат телефона си през цялото време. Това просто е скучно. Искам да пиша за връзката между хората, за семействата и за това колко могат да са различни те. Понякога хората в тях са твърде различни, но все пак са принудени да се разбират. Мисля, че именно затова Бог е създал семействата. Не можеш просто да си тръгнеш от семейството. Имам предвид, някои хора го правят, но повечето остават в компанията на някой непоносим чичо. Не мисля, че щях да бъда приятелка с майка ми или сестра ми, ако ги бях срещнала на улицата, но сега съм свързана с тях.
Но освен това книгата е и за разочарованията – да си поръчаш голям слон, а да получиш хипопотам. Всеки е изпитвал такова чувство някога – мислел е, че ще се ожени или ще получи повишение, но нещо се обърква. Аз например бях номинирана за Грами, имах голям хит и очаквах да ме потърсят от голяма звукозаписна компания. Но не получих такова обаждане и в следващия момент трябваше да пея пред кончета, които бяха единствената ми аудитория. Това се оказа моят “хипопотам”.
И открих, че не ми трябва тази голяма звукозаписна компания. Можех да отида в Съединените щати, да пея за каубои и коне, и да науча много за живота, както и да срещна много страхотни хора. За мен това се оказа много по-добре. Случва се да паднеш наистина тежко, но продължаваш – взимаш разочарованията си и ги превръщаш в нещо наистина красиво. И тогава разбираш, че всъщност е било много по-добре да стане така. Така че в крайна сметка книгата ми е както за семействата, така и за това – какво правим с нашите разочарования.
Въпрос: Тогава тази книга в някакъв смисъл е и послание към обществото, защото то е едно голямо семейство и в наши дни имаме толкова много проблеми и различия?
Отговор: Да, точно така. Трябва да се разбираме. Просто отворете вестниците – ужасно е. Веднага искам да ги затворя. Не става въпрос да избягам в нещо романтично. Мисля, че това е нещо фундаментално за хората. Нуждаем се от семейството си, но то може също да бъде и съседната страна. Ние, хората, не сме много добри в това – просто отиваме на война и започваме с агресията. Трябва да проявяваме милост към различията си.
Понякога може да не си толкова добър в нещо – също като главната героиня (от романа), която не постига никакъв успех, а просто рисува кучетата от махалата до самия край. При мен беше същото – така и не успях да спечеля Грами, и не станах известна за 20 години. Имах уау момент, помислих си, че ще стана следващата звезда, но след това всичко се разпадна, аз започнах лудото си пътешествие в Съединените щати и точно там открих много щастие.
Цялото интервю вижте тук.