Справочникът на Борислав Скочев категоризира типовете концлагери, в които близо 250 000 души са лишени от свобода между 1944 и 1989 г.
След разтърсващото изследване „Концлагерът Белене 1949-1987“ публицистът и изследовател Борислав Скочев предлага още един основополагащ труд за тоталитарния терор в социалистическа България.
В книжарниците излезе справочникът „Комунистическите концлагери и политически затвори в България“. В него Борислав Скочев картографира различните форми на концлагерна изолация и репресия по време на комунизма и предоставя на читателя изчерпателна информация за политическите затвори из цяла България.
Изданието категоризира типовете концлагери на т. нар. „Български ГУЛАГ“, в който близо 250 000 души са лишени от свобода без съд и присъда между 1944 и 1989 г.
Книгата излиза с помощта на екипа на фондация „Софийска платформа“.
Изданието ще бъде представено на 2 юни от 18.30 ч. в Чешкия център на (ул. „Георги Раковски“ 100).
„Комунистическите концлагери и политически затвори в България“ представлява фундаментален справочен труд, притежаващ висока стойност не само за академичната общност, но и за по-широката аудитория, стремяща се към задълбочено разбиране на репресивния апарат и механизмите за подчинение, внедрени от съветската политика.
Изследването на Борислав Скочев чертае безпощадна карта на тоталитарната репресия: от военнопленния лагер „Зелендол“ в Павел баня, през мракобесните „Белене“ и „Куциян“, трудово-възпитателните общежития, затворническия лагер „Брежани“, мините, кариерите и затворите в страната. Авторът систематизира детайлна информация относно локациите, структурната организация и административното управление на институциите. Специално внимание е отделено и на по-знаковите политически фигури и интелектуалци, преминали през тях.
Кои са били лагерните началници в отделните институции? Какви са били битовите условия за живот? Какъв е бил съставът на лагеристите?
Плод на задълбочени проучвания на вече съществуващата литература по темата, „Комунистическите концлагери и политически затвори в България“ е писмено доказателство за една системно зачерквана истина. Болезнено напомняне, че свободата и човешките права не са даденост.