Първата поръчка на Християна Георгиева е карикатура за имен ден. Поръчва я нейна приятелка, а Георгиева приема задачата с предупреждението, че никога преди не е рисувала подобно нещо и не е сигурна какъв ще бъде резултатът. Получава срок от един месец, но завършва рисунката за около седмица. Цената е 20 лв., половината от които отиват за рамката. „Реално бях спечелила 10 лв., но за мен беше важно, че сама съм изкарала пари от рисуване. Това ми даде повече самочувствие“, спомня си тя.
Близо девет години по-късно тази първа печалба изглежда малка единствено като сума. За Георгиева тя е доказателство, че умението, което развива от дете, може да има стойност и за други хора. Днес под името NiArt тя и съпругът ѝ Светлин обединяват карикатури по поръчка, рисуване на живо в Созопол, персонализирана бродерия, онлайн търговия и съдържание в социалните мрежи.
Георгиева израства в Луковит и рисува още като дете. Родителите ѝ първи забелязват развитието ѝ, а участията и отличията в ученически конкурси ѝ дават увереност да продължи. От 2013г. до 2021г изучава различни специалности в сферата на изкуствата в училище и университет в София. Решаващият момент обаче идва около година и половина след първата поръчка, когато силен коледен сезон ѝ носи от карикатури и ръчно изработени играчки доход, сравним с обичайна месечна заплата. Един успешен месец не е достатъчен, за да докаже, че дейността може да се превърне в устойчив бизнес, но е достатъчен, за да промени представата ѝ за възможното.
Созопол се превръща в школа по бизнес
Георгиева е на 20 години, когато започва да рисува карикатури на живо в Созопол. Още докато с баща си подрежда работното място през първия ден, чуждестранно семейство я пита дали може да нарисува дъщеря им. Тя никога не е работила пред клиент, но приема поръчката. До края на деня изкарва 45 лв. при предварително поставена цел от 50 лв., а през първия сезон създава между 300 и 400 карикатури.
Интересът показва, че има пазар за работата ѝ, но сезонът разкрива и колко голяма е разликата между това да рисуваш добре и да управляваш собствена дейност. Зад всяка карикатура стоят график, комуникация с клиента, плащане и часове физическо натоварване. В началото Георгиева няма изграден режим и често работи непоследователно. Сезонът завършва с бърнаут. „Бях на 20 години и исках и да се забавлявам. Не разбирах колко важни са постоянството и режимът“, казва тя.
Следващите години ѝ помагат да подреди работата си. Днес най-натоварените дни могат да продължат между 12 и 15 часа, а през активния сезон тя изработва между над 700 карикатури. Обемът продължава да изисква издръжливост, но вече е подкрепен от организация. Това се оказва един от важните уроци в развитието на NiArt: талантът привлича първите клиенти, но постоянството и режимът позволяват те да станат стотици.
Пандемията поставя модела пред различно изпитание. Когато присъствието в Созопол става несигурно, Георгиева започва да рисува край екопътека „Искър–Панега“ в Луковит. Новото място привлича достатъчно посетители и сезонът продължава почти до декември. Решението не заменя Созопол, но показва, че работата може да се развива и извън средата, с която дотогава е била свързана.
От рисуването на живо до TikTok
През 2022 г. Георгиева започва да излъчва процеса на рисуване в TikTok. Първоначално включванията достигат до малка аудитория, но постепенно видеата и предаванията на живо започват да се гледат от стотици хиляди потребители. Това, което привлича вниманието, не е само готовата карикатура. Зрителите наблюдават как тя се появява върху листа, чуват разговорите и виждат реакцията на човека, който за първи път разпознава себе си в рисунката.
Тази видимост превръща социалните мрежи в част от бизнес модела на NiArt. По оценка на Георгиева около 80% от клиентите ѝ вече са я виждали онлайн, преди да стигнат до нея. Някои я откриват чрез TikTok и впоследствие я посещават в Созопол. При други срещата започва на място и продължава чрез съдържанието. И в двата случая публиката опознава не само продуктите, но и човека и процеса зад тях.
Георгиева води списък с държавите, от които идват хората, които рисува. До момента те са 60 — от Австралия, Нова Зеландия и Япония до Южна Африка и държави от Южна Америка. По-важни за нея обаче остават клиентите, които се връщат. Сред тях има семейства от Словакия и Латвия, поръчвали карикатури през няколко поредни години. Някои отсядат в други курорти, но пътуват до Созопол специално да подновят колекцията си от карикатури. Така карикатурата постепенно се превръща от сувенир в своеобразен семеен архив.
От лична практика към семеен бизнес
Светльо се включва в работата още през първите сезони, когато започва да помага с рамкирането, пратките и съобщенията от клиенти. Участието му се увеличава с появата на персонализираните бродирани тениски. Новата дейност има потенциал да се развива самостоятелно, но Християна няма възможност да я управлява успоредно с карикатурите. Светльо напуска държавната си работа и се присъединява към NiArt постоянно.
Днес отговорностите между двамата са разделени. Християна рисува, общува с клиентите и подготвя съдържанието за TikTok и Instagram. Светльо управлява онлайн поръчките, изработва бродериите и монтира видеата за YouTube. Карикатурите остават най-разпознаваемата част от NiArt, но бродерията и онлайн магазинът дават възможност бизнесът да работи целогодишно и да не зависи изцяло от летния сезон или от времето на един човек.
Следващата цел е NiArt да разшири физическото си присъствие чрез магазини, в които част от бродериите се изработват пред клиента. Християна планира и по-лична творческа посока — авторски картини без предварително зададен сюжет, изложби и собствена галерия. След години работа по конкретни поръчки това ще я постави отново пред нещо непознато, както при първата карикатура и първия ден в Созопол.
Първата поръчка оставя Християна с печалба от 10 лв. Тогава това лесно е можело да изглежда като твърде малък резултат, за да има бъдеще. Днес зад същото умение стои семеен бизнес с клиенти от 60 държави и публика от стотици хиляди души.
Историята на NiArt оставя един по-голям въпрос: колко възможности остават неразвити само защото в началото изглеждат прекалено малки, за да бъдат взети насериозно?