Над 300 души посрещнаха книгата в залата на City Mark Art Center, а заедно с авторката на сцената се качи журналистът Георги Тошев
Над месец новият роман на обичаната писателка Мария Касимова-Моасе – „Око – вълнува читателските общности, превръщайки се в дом на най-съкровените емоции за мнозина.
На 8 октомври 2026 г., броени дни след рождения ден на самата авторка, повече от 300 души изпълниха залата на City Mark Art Center, за да отпразнуват заедно с нея официалната премиера на романа. Сред гостите на събитието бяха Владо Пенев, Мартина Вачкова, Наталия Симеонова, Тодор Тагарев и др.
Срещата надхвърли рамките на обичайните литературни представяния, превръщайки се във вълнуващ и докосващ разговор за паметта, семейните тайни и обичта. В този специален за Мария Касимова-Моасе момент на сцената до нея застана дългогодишният ѝ приятел, съмишленик и творец на думите – журналистът Георги Тошев. Двамата увлякоха публиката със своите духовитост и енергия, а за няколко часа часовниковите механизми на всички сърца в залата тиктакаха в синхрон.
Кое е онова обединяващо чувство в романа „Око“, което вече накара хиляди читатели да се припознаят сред страниците му?
Според Георги Тошев „това е роман за паметта, за онова, което остава в нас дори когато мислим, че сме го оставили по една или друга причина. „Око“ е от онези книги, които успяват нас да прочетат.“
Журналистът превърна разговора не само в празник на романа, а и на самата Мария Касимова-Моасе, която „има талант да намира смешното там, където смятаме всичко за загубено. В „Око“ обаче тя прави нещо по-различно. Тя навлиза много дълбоко в темата за паметта. Особено днес, когато живеем във време на безпаметност.“
Откровена, човечна и всеотдайна, Мария Касимова-Моасе отвори душата си за публиката и разкри повече за истинската история за спасяването на окото на дъщеря ѝ – история, която „би избрала никога да не се беше случвала“, но и която се превръща в катарзис и вдъхновение за книгата. В „Око“ Мария „дава думата“ на три поколения жени, вдъхновени от собственото ѝ семейство, като разкри, че в Миха открива най-много от себе си. За останалите две героини сподели, че прототип на Мириам е нейната баба, а Сева е най-предизвикателният за пресъздаване персонаж в романа, тъй като е вдъхновен от собствената ѝ майка.
Разговорът пое по разнолики пътеки – някои, озарени от смях, други белязани от сълзи и споделеното усещане за загуба. Писателката разказа и за невидимата роля на съдбата в живота на близките ѝ и по нейния собствен път. За случайностите и необяснимите съвпадения, които ни намират в най-правилните моменти.
„Вярвам, че в критични ситуации има процепи, в които се крие нещо повече. И се отваря врата, която ти казва „спокойно, ще те хвана за ръка и всичко ще бъде наред““, сподели Мария.
И сякаш именно такава невидима ръка протегна романът „Око“ към читателите, събрали се в тази скъпоценна вечер – с утеха, че дори и най-болезнените истории могат да се превърнат в извор на сила и надежда. Опашката за автографи се извиваше над два часа, а събитието приключи с безброй лични разговори и вдъхновение, което само срещата с истински добрата литература може да остави след себе си.
В „Око“ интимното и историческото се преплитат в мащабна семейна сага за премълчаните тайни, любовта, изборите, които правим, и последствията от тях.
Като изящен витраж от споделени думи и мълчания Мария Касимова-Моасе е събрала целия речник на обичането и бездънната прегръдка на липсата. Всичко това – преплетено в блестяща паяжина от онези видими и невидими следи, от които се състои паметта на едно семейство.
С широтата и размаха на семейните светове на Орхан Памук, с магията на Исабел Алиенде и с поетична сила и чувствителност, които напомнят Блага Димитрова, Мария Касимова-Моасе превръща живота на един род в история за паметта като наследство. Изповед за вината, която пътува през поколенията, но и за обичта, която понякога разбираш докрай едва когато вече е останал само споменът за нея.