img

NASA публикува подробна прогноза за зимата на Балканите – вижте какво ни очаква!

/
/
/

За тези прогнози моделите ползват изходни данни от измервания и наблюдения през октомври, т.е това са последните, засега, прогнози.

За тези, които не се интересуват от подробностите: моделите почти единодушно прогнозират мека или доста мека зима за региона на Балканите (и не само, а практически за по-голямата част от континенталните области на полукълбото).

Прогнозата за очакваните средни температури през декември Моделът CFSv2 очаква повсеместни положителни аномалии за северната хемисфера, с изключение на канадските арктически острови.

За Европа и Балканите очакваното отклонение от нормата е около 2 градуса.

На месечна база това е сериозно отклонение и при реализацията му бихме имали мек първи зимен месец. Моделът СМС 1 очаква положителна аномалия, близка до 2 градуса за нашия регион. В замяна на това, той чертае сериозна положителна аномалия за споменатата Канадска Арктика, в противовес на американския дългосрочник CFSv2.

СМС2 е единственият, който поставя страната ни в зоната на една обширна област с нормални температури в региона на Балканите, Украйна и Мала Азия. Моделите GFDL, GFDL-FLOR очакват за региона ни съответно аномалии от близо 3 и малко над 1 градус за месеца. Моделът на НАСА предвижда за по-голямата част от страната аномалии на месечната приземна температура от близо 3 градуса.

За малка част от Западна Европа, както и Аляска със Западна Канада, се рисуват слаби отрицателни аномалии и отново всичко останало е в нюанси червено и оранжево.

Положителна е и прогнозираната аномалия на последния разглеждан тук модел, NCAR, около 1 градус. При него в центъра на Азия, над Южен Сибир има гигантско петно с очаквани температури, по-високи от обичайните с над 4-5 градуса.

Обобщената прогноза на седемте модела, т. нар. „ансамбъл“, за месеца, поставя средномесечните температури с между 2 и 3 градуса над обичайните. Важно е да се знае, че аномалиите са спрямо климатичната норма от 1981 до 2010, която за много пунктове и месеци в страната е около градус по-висока от „класическата“ норма, 1961-1990 година.

При повечето модели, очакваните месечни валежи за декември са в рамките на обичайните или с малко над тях. При реализация на очакваните температурни прогнози, голяма част от валежите през декември в низините и особено южните райони, ще бъдат под формата на дъжд. Все пак, по средните и високи части на планините ще има и сняг, което е по-малкото зло (нормална или влажна, но мека, пред суха и мека зима).


Разбира се, това не означава, че няма да вали и сняг в низините, тук става дума единствено за обобщени тенденции и вероятности.

Ще напомним, че последната зима беше студена само за едно малко петно в региона на Балканите и източното Средиземноморие, докато на над 80 на сто от сушата в Северното полукълбо централите прогнозираха мека зима и тя бе именно такава.

При сезонните прогнози за тримесечието декември-февруари (Бореалната зима), нещата са още по-подчертано наднормени в температурно отношение. Това се дължи на „флагмана“ на зимата, месец януари, който често определя цялостната и „физиономия“, а той в очакванията на всички модели е доста мек. Няма модел, който да предвижда поднормена зима.

Различията са единствено във големината на очакваната положителна аномалия, която за сезона варира между 1 и 2 градуса, което на сезонна база е солидна положителна такава за нашия климат. Всички зими между 2011/2012 (последната студена зима преди изминалата 2016/2017) и изминалата, бяха с подобни аномалии и бяха еднозначно меки, 4 последователни.

Във валежно отношение отново няма ясен сезонен сигнал: според моделите ни очаква зима с нормални валежи, но това много зависи, както от типа циркулация и предпочитания път на преминаващите през страната циклонални вихри, така и от голяма доза „късмет“: в епохата на глобалното затопляне валежите са все повече, но все по-неравномерно разпределени, както по количества, така и по райони и по периоди.

Може в северозападните и югоизточни части да паднат 2-3 месечни норми за 1-2 дни с всички произтичащи от това негативни последствия, а на североизток или югозапад да не вали нищо или почти нищо в продължение на 2-3 месеца. Описаната обстановка се случва почти ежегодно и хората и икономиката трябва да бъдат подготвени за това.

Коментирай чрез Facebook
loading...

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *