Симптомите за този вид карцином са много.
Но като “червена лампичка” за пациента трябва да са: дискомфортът след хранене, подуване на стомаха или определено място на болка в корема, промяна в честотата и консистенцията на изхожданията. Както и добавяне на кръв и слуз към тях. Ето в този случай болният веднага трябва да отиде на преглед, категорична е доц. Галина Куртева от Специализираната болница за активно лечение по онкология в София. И добави, че други сигнали са: силната умора без установена причина и анемията.
Проучване, проведено от Обединената европейска федерация по гастроентерология през 2003 г., показва, че европейци се въздържат да споделят с лекарите проблемите с червата си (така са отговорили например 91 % от хората във Финландия, 84 на сто – във Великобритания, 81 на сто – Полша, 81% и др.). Може би това е едно от обясненията за късното откриване на диагнозата.
Точната причина за появата на рак на дебелото черво все още е неизвестна. Но има рискови фактори, които водят до заболяването. Те са:
Фамилна обремененост – Колоректалният рак може да засегне хора, които са имали роднини с това заболяване. Затова около 5% от случаите се обясняват с генетичната предразположеност.
Възраст – Ракът на дебелото черво атакува еднакво, както мъже, така и жени. Най-голяма част от пациентите са над 50-годишна възраст, но може да се разболеят и по-млади хора.
Предходни заболявания – Пациенти с отстранени полипи на червото са в по-голям риск от развитие на колоректален рак.
Възпалителни заболявания на червата – Хора с улцерозен колит или болест на Крон също са в опасност.
Затлъстяване – Клиничните доказателства показват, че има пряка връзка между излишните килограми и страшното заболяване.
Диета и начин на живот – Хранене, бедно на влакнини (фибри) и богато на мазнини, както и заседнал начин на живот са причина за повишен риск от тумор.
Заболяването може да се излекува по много начини, ако се диагностицира в ранен стадий. За целта се прави: колоноскопия – изследване на червата чрез тънка гъвкава тръбичка с лампичка на края. Използва се и лесен домашен тест за определяне дали има следи от кръв в изпражненията – този вид диагностика се нарича “тест за окултна кръв във фекалиите”. Лекарите много залагат на компютърната томография на корема (т.нар. виртуална колоноскопия). Естествено прави се и ядрено-магнитен резонанс – изследване на дебелото черво чрез силни магнитни и радиовълни. Методът се провежда, ако има подозрение за рак на правото черво (ректума) или е потвърдена диагнозата.
Специалистите делят тумора на дебелото черво на 4 стадия. Стадий 0: Туморът се намира само в най-вътрешната част на чревната тъкан. Другото име на този стадий е Carcinoma in situ.
•Първи стадий: Ракът е прораснал към вътрешната стена на дебелото черво, но не я преминава.
•Втори стадий: Злокачественото заболяване е прораснало по-надълбоко във вътрешната стена на дебелото черво, може да е дори в околните тъкани. Но клетките му не са се разпространили в лимфните възли.
•Трети стадий: Туморните клетки засягат близките лимфни възли, но не и други части на тялото.
•Четвърти стадий: Ракът се е разпространил из тялото, например в черния дроб или белите дробове.
За щастие в лечението на раковите заболявания се отбелязва значителен напредък. В момента, багодарение на съвместните усилия на хирурзи, онколози и специалисти по лъчетерапия, туморите се атакуват по-ефикасно отвсякога.
Източник: zajenata.bg