Пред в. Монитор
– Проф. Петров, преди няколко дни беше изнесена информация, че има бум на пациенти с миокардни инфаркти по време на празничните дни. Има ли наистина такава тенденция и доколко студеното време оказва влияние за това?
– Не бих казал, че има рекорден брой на миокардни инфаркти. По-скоро трябва да се обърне внимание на въпроса къде търсят помощ тези хора. За съжаление у нас не се спазват европейските клинични ръководства и пациенти с такива заболявания не се карат до най-близката болница, а до предпочитано заведение. Глобално погледнато, бих казал категорично, че у нас дори има намаление на броя на инфарктите. За мен като член на управителния съвет на Дружеството на кардиолозите това е гордост.
– От кога отчитате тази тенденция?
– От последните две години и смятам, че това има връзка със забраната за тютюнопушене на обществени места. Това ни доближава до ирландската статистика, където се наблюдаваше подобен ефект.
– Като говорим за намаляване на инфарктите, може ли да цитирате конкретни данни?
– За съжаление това е невъзможно, тъй като няма реална статистика.
– Доколко обаче застудяването оказва влияние върху сърдечно-съдовите заболявания?
– Застудяването на времето оказва известен ефект. Той обаче не е толкова голям, колкото се преекспонира. Тъй като сме страна с типични четири сезона, организмът ни е подготвен за тези периодични промени и не би трябвало да се плашим от спада на температурите. Разбира се, хората, които знаят, че имат такива заболявания, трябва да имат предвид, че изключително студеното време допълнително влошава циркулацията. Независимо на какво ниво е – на коронарните артерии или периферните. Така че студеното време оказва влияние, но не ключово.
– Трябва ли все пак да внимаваме, когато излизаме от топло на студено?
– Да, трябва. Би трябвало да се предпазваме от резки температурни промени, което в сегашните условия не е кой знае колко трудно.
– А хора с такива заболявания трябва ли да ограничават консумацията на определени храни?
– Храненето наистина има значение. Преяждането е вредно, тъй като то преразпределя кръвотока от жизнено важни сфери, като мозък, сърце, бъбреци към стомашната зона. Това може да предизвика т.нар. синдром на открадване. Когато една зона е презадоволена на кръв, другите зони страдат от дефицит. Така че преяждането в никакъв случай не е полезно.
– Кои храни трябва да се избягват?
– Има един друг момент, на който трябва да се обърне внимание. Пациентите с нарушени нива на кръвната захар – диабетиците или склонните към диабет, трябва да имат предвид, че пиковете и падовете на кръвната захар са още по-вредни. Затова казвам и на моите пациенти, че екстремните нива на кръвната захар се повлияват от голямата консумация на бързи въглехидрати. Това са захарта, белият хляб, пуканките, пастата. Такъв тип храни трябва да се избягват от хората, които са застрашени от високи нива на кръвната захар и застрашените от затлъстяване.
– А що се отнася до ядките и месото?
– Ядките и месото не са опасни, ако се консумират в умерени количества. Не бива да се прекалява, както е в медицината. Трябва да се внимава с всеки медикамент. Така е и с храненето. То е ползотворно, доколкото се спазва съответното количество.
– Това важи ли и за алкохола или е по-добре хора със сърдечно-съдови оплаквания да го избягват изцяло?
– Алкохолът не бива да се избягва изцяло. Има много научни доказателства, че умерената употреба води до намаляване на сърдечно-съдовата заболеваемост и смъртност. Вярно е, че 50 грама концентрат са абсолютно допустими и са полезни за съдовото здраве. Битуваше мнението, че само червеното вино, и по-специално „Каберне“, е полезно, но не е точно така. Всеки един алкохол в умерена доза има предпазен ефект относно сърдечно-съдовото здраве. Задължително е да кажем обаче и че в голяма доза вреди и на сърцето. Тогава може да се стигне до така наречената алкохолна кардиомиопатия, от която сърцето не може да се възстанови.
– Кои възрастови групи са най-застрашени от сърдечно-съдови заболявания?
– Това е изключително актуален въпрос. За съжаление все по-млади хора са застрашени поради начина на живот, който имат. Той не съответства на нормите, които са в зоната на предпазване от сърдечно-съдови заболявания. Затлъстяването и обездвижването са характерни за младото поколение. Това е една от големите предпоставки тези, които са предразположени, да станат пациенти и да се разболеят от сърдечно-съдови заболявания. Тук искам да спомена нещо важно. Преди десетина дни в Националната кардиологична болница с колеги успяхме да спасим дете на 16 години с дисекация на аортата. Това се прави за втори път в света. Затова от една страна се гордеем, но пък и сме притеснени, че дете може да страда от подобно нещо. И това е заради неспазване на превантивните мерки. Трябва все повече да се говори за превенция, предпазване на населението, оздравяване на нацията. Това са важните въпроси.
Източник: ПИК