да работиш в супермаркет

Какво е да работиш в голяма верига супермаркети: Разказът на една обикновена българка

Започнах работа в в голяма верига супермаркети в провинциален град, като служител в т. нар. сектор фрише, или свежи храни.

Но моята няма да я бъде… и то едва месец след като започнах. И да разкажа накратко защо. Не само че съм уморена от работа, ами съм утрепана, оставаме системно по час-два след работно време, и за капак лошото, некоректно и грубо отношение на прекия ми ръководител!

След всичкото ми старание, добро отношение (защото аз не се конфронтирам с никого), неползване на почивката ми (която е 2 пъти по 15 мин. за 8 часа по договор, но реално работим по 10!), и на крак цял ден да търчиш като кон…!

Нося си храната от вкъщи, и си я прибирам обратно… просто защото не смогваш на всичко това.

Да не споменавам, че дори когато ти се налага да отидеш до тоалетна – дължиш обяснение и за това! Все пак съм човешко същество, с нормални нужди, и накрая да те овикват и нахокват! Ето, затова ще имат текучество, и няма да си задържат хората. И не само заради тежкия физически труд, ами и за неморалното и просташко поведение! Ходех на работа с успокоителни и антидепресанти, със страх, че може нещо да не кажа или направя както трябва и отново ще бъда навикана. Плаках, разстроена съм, и стресирана… Свалих 5 кг за за този един месец и вече съм дори под 50 кг.

Никой не знае какво става вторите смени, след 22ч. вечерта.

Оставаме до полунощ, а неделите до 1ч. сутринта – чистим в несвяст, зареждаме стока, сменяме етикети, цени, плакати… И това се върши предимно от жени. Обаче с хора, които имат някакви лични проблеми и комплекси за избиване в семейството си, и си го изливат върху интелигентни и чувствителни хора, не желая повече да работя!

В края на краищата не сме си намерили здравето на улицата, че да го заносваме за такива самозабравили се управляващи! Такава голяма верига хипермаркети, и вместо да държат на имиджа и на името си, да се отнасят с нужното уважение и внимание към служителите си, те правят точно обратното.

Ако знаех, или поне бях чела ето тези неща на същата тази страница (където пиша сега), никога не бих си подала документите за работа във въпросната верига.

В цялата ни България едно и също, и оправия от прости хора няма! Тъжно, болно и мъчно ми е за хората, които остават, които се страхуват и не си дирят правата! За малко повече от месец четирима напуснаха, аз съм петата.

Замислете се, вземете мерки и поправете грешките, драги управляващи! Т.е. направо ги елиминирайте, ако позволите да изразя мнението си.

Коментирай чрез Facebook

Leave a Reply