Звездата Светла Иванова разкри сензационни подробности за биологичната си майка, която откри след четвърт век търсене (СНИМКИ)

Поп звездата Светла Иванова преживя редица емоции, след като успя да прегърне биологичната си майка – Елена след 25 години търсене в края на миналата година. Изпълнителката на „Любов и кафе” споделя в ексклузивно интервю колко време ѝ е отнело издирването на майка ѝ, през какви перипетии е преминала и как се чувства сега.

 

Колко време издирвахте биологичната си майка, къде и по какъв начин?

– Отне ми четвърт век. Не мога да изброя начините, по които съм опитвала през годините – роднини, близки и приятели, опити чрез държавни структури – съда, болницата, дома, администрацията в града, в който съм родена, частни детективи….. И така през годините все се сблъсквах с тайната на осиновяването и правилата, създадени от държавата. Информацията, която получавах, беше частична и оскъдна, понякога невярна, друг път украсена по спомени, необективна.

С годините се събра количество информация, от която отпаднаха измислиците, украсените неща и субективните спомени на мои близки и, когато в края на миналата година изплува за пореден път ново име – това на Елена, за пореден път не спях, вълнувах се, очаквах и се молих. Благодарна съм на всички мои приятели и роднини, които се бяха натоварили със задачата да ми помогнат и да събират информация. И най-вече на родители ми, които ме отгледаха и възпитаха.

 

Какво си мислехте през тези 25 години?

– Беше ми трудно да живея с тази тайна, случвало ми се е да се будя нощем, плачейки. Имах нужда да си отговоря на много въпроси, свързани с корените ми, гените, наследствените заболявания… Търсех я, не защото не съм получила любов от родителите и роднините си, а защото имах нужда да знам от къде идвам. От една страна се опитвах да нямам очаквания, от друга вярвах, че ще е като мен. Кръвта вода не става, както казват. Но само хора в подобна ситуация биха ме разбрали. Аз не съм неблагодарен човек, но умея и да прощавам.

През тези над 25 години организирано търсене допуснахме няколко грешки. Стигнахме до хора, които нямат нищо общо със ситуацията. На няколко пъти преживях едни и същи вълнения – в началото да бъда убедена, че съм намерила своята майка, но много бързо след това да се разочарова. Не усещах, че е тя.

Изпитвах неувереност, мислих си какъв човек е… Вътрешно вярвах и се надявах, че, ако е като мен, всичко ще се нареди. Подготвях се да бъда готова за всякакви варианти. Разбрах едно – колкото и да си подготвен, никога не знаеш какво ще се случи. Колкото и труд да хвърлиш за нещо, нямаш ли и малка доза късмет, нищо не се случва!

 

– Докато сте я търсели, сигурно сте имали очаквания за нея? Припокриха ли се те или останахте изненадана?

– Припокриха се, но тепърва ще се опознаваме. Дотук съм убедена, че е изстрадала много покрай раздялата ни, не по нейна вина. Изненадва ме колко енергия, любов и доброта има в нея. Усетих го за това кратко време. Просто всичко това й е липсвало. Тя обича децата. Искала е да забременее, да осинови дете. Обича животните, обича живота и винаги е обичала мен, където и да съм. Ето това очаквах. Това търсих. А то в същото време е търсило мен. Имам чувството, че не сме се разделяли. Сякаш някой беше спрял на пауза това между нас и 40 години по-късно натисна копчето и то продължи от там докъдето е стигнало.

 

Какви бяха първите думи, които си разменихте при срещата Ви с нея?

– Когато ме пусна от прегръдката си и ме отдалечи за малко, ми каза: „Маменце, много си красива“. Аз й отговорих: „И ти“. Знаете, че за всяка майка нейното дете е най-хубаво, както и обратното.

– Усещате ли прилика между себе си и нея?

– Да, освен визуално – в очите, усмивката, скулите, глезените, китките, ноктите, маниерите… Също и като темперамент си приличаме. За тези месеци нито веднъж не ми се оплака, което е присъщо и за мен, въпреки че имаше здравословни проблеми. Дори и тогава звучеше ведро и ходеше на работа, както аз правя. Умее да готви, обича да се грижи за всички около нея, дори и за хората, които не са й близки.

 

Имате прекрасни деца? Как приемат те случилото се?

– С голяма радост. Бях сигурна, че, щом прилича на мен и като характер, ще я възприемат добре. Тя умее да скъсява дистанцията бързо. Много добър човек е. Щастливи са, че имат млада баба, която се държи като баба. И двете сме много щастливи и отношенията ни в момента са като на истинска майка и дъщеря.

 

– Сега успокоихте ли се? Тази развръзка какво ви даде? Имате ли вдъхновение за нови проекти?

– Спокойствие на мен не ми е липсвало. Мисля, че съм уравновесен и практичен човек. Не случайно преподавам йога. Човек не може да предаде нещо, което не носи в себе си. Винаги работя по нещо ново. Не мога да не го правя. Дори и да искам, по-неспокойно ми е, ако не правя нищо, или ако имам някаква идея, която не е реализирана.

На 1 Юни пред Народния театър представям новата ми интерактивна „Вълшебна книжка 2“ от проекта ми тананикаща йога за малки и големи. Преди седмица излезе и новото ми DVD „Йога у дома“ за забързани дами със 7 практики по 20 минути за всеки ден от седмицата, както и дискът ми с релаксация за бременни. Завършвам третия си албум „По пътя“ и с две думи си вървя по моя път. Не винаги е лек, но се надявам, че е в правилната посока.

Интервю на Цветина ДАНОВА 

Източник: БЛИЦ

Коментирай чрез Facebook

Вашият коментар