img

Как да преодолеем кризите в брака? Вижте съветите на психолога

/
/
/
loading...

Мария – “Със съпруга ми сме женени от десет години, имаме дете на 8 години. През тази година почти едновременно разкрихме изневерите си. Той се срещаше с друга жена, с която правеше секс. Аз се срещах тайно, в друг град, с интересен за мен мъж, който ме вдъхновяваше и споделяше моите хоризонти. За този мъж разходките на лунна светлина след кино не бяха тийнейджърска отживелица. Аз мечтаех и копнеех унесено и се съгласявах на следващата командировка… Какво ме въвлече в тази гъделичкаща лудория, ли? Две причини. Първата, е че се чувствах специална, желана, избрана, ухажвана настойчиво и не исках да се спирам да изживея тази магия. Втората е, че жадувах да излея някъде и на някого негодуванието от съпруга си. Него все го няма, а когато се прибере, все едно около него имаше стена, на която пише: “В момента нямате достъп!”. Чудя се да се разведем ли?”

Иван – Потърсихме семеен консултант, защото с Мария започнахме да се обвиняваме един друг за изневерите си и си прехвърляме вината. Общо взето, разговорите ни напоследък са такива:

– Ти си бил с друга жена! Ти си виновен за състоянието, в което сме в момента!!!

– Вината е твоя! Теб те нямаше вкъщи! Все работиш, все те изпращат в командировки! Когато се прибереш, ме избягваш и се правиш, че обръщаш внимание на детето!

Когато се случи, изневярата изненадва, обезверява и разочарова партньорите. Пространството на тяхната връзка вече е отворено и в него е нахлуло съмнението, отишло си е доверието, появили са се въпросите. Вече е ясно, че е дошло времето да се погледне актуалната реалност на взаимоотношенията, празнотите, които съществуват в двойката, неудовлетворените потребности, разминаванията.

Как ще използва двойката тази ситуация, зависи от осъзнатостта на двамата партньори. Готови ли са да бъдат искрени, да видят собствения си принос за случващото се? Останала ли е любов между тях? Искат ли да положат усилия и грижа за укрепване на връзката си?

В този момент от съществено значение е къде партньорите ще насочат енергията и усилията си. Ще защитават ли своята лична, непълна и опростена версия за ситуацията, в която ще представят собствената си отговорност по-малка от тази на другия, или ще “заседнат” в осъждането? Ще използват ли случилото се, за да видят реалността на взаимоотношенията си и да работят за възобновяване на доверието и обвързване отново? Ще чуят ли какво им казва изневярата?

Такъв момент е истинско предизвикателство за всеки от партньорите. Ако го приеме, ще трябва да изрази какво се случва вътре в него, какво изпитва, какво преживява, и то без да обвинява другия за случилото се и без да защитава себе си за това, което е направил.

Дошло е време да се зададат въпросите:

Как се чувствам във връзката ни? Чувствам ли се желан/а, интересен/а, уважаван/а, обичан/а? Оценен/а ли съм? Моят партньор вижда ли ме? Аз виждам ли го? Забелязва ли нуждите ми? Аз забелязвам ли неговите? Чувствам ли се, сигурен/на ли съм във връзката си? Изразявам ли се свободно? Имам ли свое пространство? Имаме ли общо пространство? Какво споделяме? Как договаряме, как планираме, как си партнираме? Забавлявам ли се във връзката ни? Релаксирам ли във връзката ни (или се напрягам)? Как съжителствам с ограниченията, които семейната структура ми налага в реалния живот?

Всеки един от тези въпроси може да докосне болезнени рани. Заради тях сме склонни да припишем на човека, с когото изневеряваме, притежаването на вълшебна анестезия, с която той лекува тези уязвими наши места. Всъщност това е така, защото игнорираме ограниченията (които реално съществуват във всяка връзка, дори и в тази с него/нея), позволяваме си да се отпуснем и се отдадем на насладата.

Пътят на двойката през кризата

Двойката може да премине през случващото си чрез любов и честност. На всеки от партньорите му предстои да идентифицира и изрече незадоволените си потребности, да даде пространство и думи на гнева си, да чуе посланието на този гняв, да открие собствената си стойност, както и стойността, която връзката има за него, и не на последно място – да открие разминаването.

Силвия Салинас в книгата “Да продължа без теб” пише: “Ако двамата партньори се чувстват сигурни, обичани, независими, в контакт един с друг, свободни и отпуснати, разминаването е трудно. А няма ли разминаване, няма и изневяра, защото тя е безсмислена”.

Дните след изневярата

Когато двамата партньори застанат един до друг и споделят ставащото между тях, излиза мъката и отговорността от взетото от всеки решение да развали споразумението (за вярност) между двамата.

Случилото се завинаги променя връзката. Ако двамата партньори искат да продължат заедно, е нужно да работят върху незрелите си черти, да излекуват раните си и да задвижат онова, което е в застой.

Вината

“Подчиних се на тялото и сърцето. Пренебрегнах гласа на строгия родител (и на най-страшния учител), който звучи вътре в мен и ме осъжда за това, че съм се впуснал в извънбрачна авантюра.”

Героите на тази история често се питаха дали гласът на чувството за вина ги осъжда и измъчва, или този глас е на собствената им представа какво е трябвало да направят в личната си житейска ситуация. Джон Уелуд казва, че в основата на човешкото страдание стои осъждането, особено когато това е нашето собствено осъждане. Във всеки момент от живота си ние правим това, на което сме способни. Това не е разсъждение, което ни освобождава от отговорността, която имаме за постъпките и за думите си. Имаме възможност да се развиваме, израстваме, осъзнаваме и чувстваме добре, но това няма да стане, ако обръщаме внимание на съдника в нас, защото той всъщност ни казва, че сме неспособни. И обратното – когато приемаме и ценим себе си, несъвършенството и уязвимостта си, тогава чрез любовта и състраданието (които проявяваме към себе си) израстваме.

Когато сбъркаме, ни се иска някой да ни прости, за да почувстваме облекчение. В индивидуалната и лична терапия откриваме, че отговорността за постъпките ни е наша, а последствията от действията ни никой и нищо не може да заличи. Затова ничия прошка няма да ни помогне. Онова, което може да ни донесе облекчение, е да приемем това, което сме сторили.

Да възникне криза в отношенията на една двойка е естествен процес. Преминаването през нея може за бъде подкрепено от семеен консултант/терапевт, а понякога е необходимо и всеки от партньорите да премине през лична терапия. Така може да открие какво е това, заради което погледът му е насочен навън.

Борянка БОРИСОВА, психолог
Източник: zdrave.to

Коментирай чрез Facebook

Вашият коментар

%d блогъра харесват това: