img

Георги Парцалев: “Не е въпросът само да оставиш нещо след себе си. Важно е какво”

/
/
/
loading...

Георги Парцалев е роден на 16 юни 1925 г. в град Левски и почти изпълнява семейната мечта – да стане лекар. Той следва няколко семестъра медицина, преди да се предаде на голямата си любов – театърът. И така, през 1956 г., заедно с Григор Вачков, Георги Калоянчев, Стояна Мутафова и Никола Анастасов, са първите актьори на Сатиричния театър.

През 1970 г. тези актьори са всенародни любимци, пред които начинаещата тогава актриса Латинка Петрова не смее да диша: “Ние младите се лепяхме по цоклите, защото минава артистът…”.

Не звезда, а земен човек

Той бил единственият, с когото можело да се приказва, усмихвал се на всички, поздравявал от пропуска до чистачките всички, заметнал винения си шал, достолепен, неагресивен. Но при него имало сценична треска при всяко излизане. Много се притеснявал, преди да излезе на сцената, и тичал преди участие да се обади на майка си. “Мамо, добре съм, подготвил съм се, да”, нареждал по телефона. След представление пак тичал да докладва: “Добре мина, ‘ората рекоха браво”.

През 1958 г. идва и първата му роля в киното в “Любимец 13”. Парцалев бързо се превръща в любимец на публиката и един от незабравимите комедианти. Изиграва едни от най-запомнящите се роли във филмите “С деца на море“, “Дванадесет диоптъра далекогледство“, “Сиромашко лято“ и “Тримата от запаса“.

“В актьора материята е с особена кройка, там има всичко – и много сол, и много пипер. Много гняв има, но Пацо умееше тези неща да ги гълта и да бъде джентълмен”, единодушни са колегите му.
Въпреки веселите истории, Парцалев е наричан и “тъжният клоун”, той бил “велик самотник”.

Споделял, че се страхува, че ще умре сам

Няколко години преди смъртта си големият Парцалев преживява низ от разочарования. До последно не станал член на партията, поради тази причина и не бил сред любимците на властта. Постепенно започнали да му отказват роли в театъра и киното.

Мечтаната му роля, която така и не успява да изиграе, е тази на Дон Кихот. На 31 октомври 1989 г. великият комик Георги Парцалев издъхва на 64-годишна възраст в Правителствена болница. Още се носят легенди около точната диагноза, довела до смъртта му. Официалната версия, с която излиза семейството му, е скоротечна левкемия.

Поради конфликтите му с партията му е отказано и поклонение в Сатиричния театър 

Животът на обичания български актьор може би най-добре се описва с една негова реплика от “Сиромашко лято”: “Не е въпросът само да оставиш нещо след себе си. Важно е какво ще оставиш”.
“Смехът е сериозно нещо. Не можем да караме хората да се смеят на глупости”, обичаше да казва единственият актьор, за когото никой не може да каже лоша дума. Смята се, че кариерата му е била благополучна и щастлива и че както е бил народен любимец, тъй е бил тачен и от “народната” власт. Истината обаче е друга. Парцалев става народен артист едва през 1988 г., малко преди смъртта си, а е бил трайно недолюбван от властта по три причини: защото е бил много популярен, защото е бил безпартиен и защото бил с нетрадиционна сексуална ориентация. Като образован и ерудиран човек, Парцалев е пазел живота си както от алчните погледи на клюкарите, така и – доколкото е било възможно – от бдителното око на партията. Поради това не става партиен член, за разлика от колегата си Георги Калоянчев. Още се помни закачката между двамата, когато на задявката на Калоянчев, че двамата лапат народни пари, Парцалев отговаря аристократично и ефектно: “Ти ядеш народни, а аз заслужени!”. Една от близките приятелки на великия актьор – Латинка Петрова, разказва: Когато се разболя, аз почти всеки ден го посещавах в болницата. А той слагаше едни чавки кой идва да го види. Как разбрах?! – Един ден ми вика: “Лотье, ти нямаш пропуснати посищения. Ей тъй чавка ти слагам!”. А един ден ми вика:

“Глиедам, свети му патриарх Максим – в съседната стая. Викам си: Божи човек, пък и негу гу були жлъчка… Тука има ниещу, дето ни е в ред!”.

Явно разсъждаваше защо Господ не го е направил безсмъртен 

С всичко се шегуваше. Усмивката му не слизаше от лицето. Една вечер обаче, като се прибирахме късно през нощта, ми каза: “Лотье, теби тъ чакът вкъщи, мени нийде никой ни мъ чака!”. Парцалев бил сигурен, че службите го следят денонощно. Тато го недолюбвал заради “левия му уклон”. Едва отървал затвора в средата на 60-те години по време на първия голям процес срещу “меките китки”. Тогава, нашепва стара градска легенда, Пацата се провикнал в съдебната зала:

“Коскоджамити съдии, а се занимават с наш’те дупетии!”

Магистратите се разсмели и сатиричното светило било спасено.

А и Парцалев правеше пачки от халтури, докато Калата като партиен секретар на театъра не можеше да си го позволи. Лично на мен Пацата ми е казвал, че има 100 000 лв. на книжка. Живееше си като Симеончо. Беше безумно щедър. Раздаваше заеми наляво и надясно. И винаги той плащаше сметките…”. Малко известното за Пацата  • За 65 години Георги Парцалев нито веднъж не е ходил на почивна станция. Често обаче гостувал на приятели в провинцията. Бил изключително непретенциозен, често на масата оставало неизядено сервираното му месо, но лютите чушки омитал като хала. Докато снимали филма „Тримата от запаса“ край врачанското село Бърдарски геран, трябвало да живеят на квартири. При кмета имало 20 покани за Парцалев, а едно семейство дори заплашило, че ако звездата не отиде да спи у тях, ще си запалят къщата.
По време на снимките местните изклали и всички пуйки, за да нагостят актьора.

• Парцалев имал две лица – едно за общо ползване и друго – само за къщна употреба. Разработил си и две походки – на улицата и на сцената движел мъжкарски, а у дома го давал с балетна стъпка. Навън никога не парадирал с многобройните си златни синджири и гривни, докато на собствен терен дзънкал като индийска танцьорка. Жестовете му в непозната компания изобщо не издавали “нежната душа”. Точно обратното било сред хора, на които имал доверие. Тогава маестрото вадел най-тънкото си гласче, най-влажния си поглед и най-кръшните движения на крайниците.

• Жените с правилно сексуално чувство също се шашвали от грацията, с която водел “двойното си счетоводство”. Негови любимки били двете топ звезди на родното кино Катя Паскалева и Невена Коканова. Виждал в тях сродни души, отворени за шаренията на света, за радостта от купона и сцената, наречена живот. 
Паулина БОЯНОВА

Източник: blitz.bg
Коментирай чрез Facebook

Вашият коментар

%d блогъра харесват това: