img

Мъжът ми стана алкохолик. Изневерих му, за да намеря спасение – изповед на една отчаяна съпруга!

/
/
/
loading...
Този петък се опитах да събудя мъжа си, за да тръгне на работа, но заради махмурлука си, той не искаше да става. Казах му да побърза защото му предстои важна среща с нов клиент.

– Този е идиот, искам да си остана в къщи. Тези посещения при клиенти ме нервират. Не са за мен.

– Ще свикнеш, просто престани да пиеш, не разбираш ли, че алкохолът ти е враг. Ставай, моля те, сега ще ти направя кафе.

Не знам какво се е случило при клиента, знам само, че вечерта на същия ден чашата на търпението преля. Димитър се върна в къщи напълно променен. Върху лицето му бяха изписани умора и разочарование. Досетих се, че вероятно е имал разговор с началниците си. Сигурно се е напил и изложил пред клиента. Но странно, този път не ми миришеше на алкохол. Попитах го какво се е случило, а той се разгневи и ми каза, че не е моя работа. Грубото му отношение накара малката ни дъщеря да ме защити. В този момент Димитър скочи, удари й две плесници и започна да й се кара да не се меси в отношенията ни.

Разтрепереното и разплакано дете ме прегърна.

Господи, трябва да се е случило нещо много ужасно, за да се самозабрави така. Отидох в спалнята да поговоря с него, а той се беше заключил. не искаше да ми отвори. Върнах се при Петя, която още бършеше сълзите си и се опитах да й обясня, че баща й не е искал да го направи, но има много неприятности и нервите му не са издържали. тогава се намеси 10 годишния ми син Явор.

– Мамо, не го защитавай, не разбираш ли, че той не е спрял да пие…

Оказа се, че твърде много съм обещавала на децата си. Синът ми се оказа прав – Димитър продължаваше да се налива с водка всяка вечер, след като го уволниха дисциплинарно. Ставаше все по-затворен и непоносим. Избягваше да разговаря или ми викаше, че не се нуждае от тъпата ми помощ, нито от успокоенията ми. Заяждаше се с мен за щяло и нещяло.

Нямах сили повече да търпя мъжа, когото обичах, да ме нагрубява и обижда. Исках да му помогна, да ми споделя, да намерим заедно изход от създалата се ситуация. Чудех се с какво съм заслужила това отношение.

Димитър ме тормозеше, че се прибирам късно от работа.

– С тези хора мога да си приказвам и да се смея. А у дома получавам само крясъци и обиди. За мен салонът е почивка. – исках да му кажа всичко, което мисля за ситуацията на един дъх. И моля те, постарай се да се държиш прилично поне с децата. Те нямат нищо общо нито с това, че загуби работата си, нито със слабостите ти… Може да опиташ да си намериш друга работа, ако трябва и аз ще ти помогна…

– Нямам нужда от твоята помощ. Гледай си салона и ме остави на спокойствие. Сам ще се справя!

След този опит за разговор, Димитър стана още по груб и невъздържан. И това продължи с месеци. Стигна се до момента, когато се радвах да да остана сама в къщи с децата или в салона. В един момент осъзнах, че започнах да ставам все по-безразлична към проблемите на мъжа си. Той мълчеше и искаше сам да се оправя. Всъщност защо трябва да си блъскам главата? Омръзна ми да правя първата крачка към сдобряването.

Изпаднах в особено душевно състояние – у дома бях потисната и се страхувах мъжа ми да не ми посегне, усмихвах се само на децата, а в салона се чувствах най-добре, дори се смеех и се опитвах да се шегувам.

Това противоречие ме измъчваше. Мислех си, че един ден ще превъртя. Никой не беше наясно какво става с брака ми, родителите ми също.

Милен беше точно човекът, с когото можех да говоря за всичко и да бъда сигурна, че никой няма да разбере за семейните ми проблеми. Той беше един от новите колеги. Чудесен човек и красив мъж. Беше по-млад от мен и си мислех, че в мен вижда повече сестра, отколкото жена. беше ме канил няколко пъти на кафе след работа, на аз все отказвах. След едно поредно скарване с Димитър, се съгласих да отидем да вечеряме заедно. Бяхме се запътили към ресторанта, когато той предложи да ми сготви нещо у тях. Не мислех много и приех покана му. Причината нещата да се променят беше в настроението, което ни обзе следващите два часа.

Милен се оказа страхотен кулинар, пихме вино и си говорехме.

– Хайде, излей си мъката. Наблюдавам те и изглеждаш все на тръни. Мъжът ли стои зад всичко това?

Кимнах. И след това започнах да изпускам парата.

– Обичам съпруга си, но е истински ад да живееш с него. – разплаках се. Той седна до мен, обви ръце около врата ми, погали ме нежно и ме целуна. А аз се оставих в ръцете му и си помислих: „Все едно, и без това бракът ми е съсипан.“ В същото време се толкова се нуждаех от нежност и топлина, че позволих на Милен да ме съблече и след това се озовахме в спалнята.

Когато вечерта се върнах в къщи, Димитър се беше прибрал и трябваше да измислям някакви оправдания. Той ги преглътна мълчаливо, а аз установих, че говоря доста възбудено. Въпреки това нещата се повториха. Винаги когато в къщи беше напрегнато, аз се озовавах на примамливите покани на Милен. Добре, че бяха децата да ме вразумят.

– Мамо, няма да ви позволя да се развеждате с татко. Трябва да се сдобрите. – каза дъщеря ми.

Замислих се, че действително натам вървяха нещата. Не исках с изневярата си обаче да разбия живота на децата си. Когато съобщих на Милен, че трябва да прекъсне отношенията си, той се вбеси.

– Няма да позволя на една жена да си играе с мен. Аз те обичам, нужна си ми.

– Не може, обичам съпруга си, не бива да продължаваме. – опитах се да звуча категорично.

– Ако не дойдеш повече, ще се постарая мъжът ти да разбере за нас.

В този момент всичко ми се изясни. Ако исках да спася брака си трябваше да действам бързо. Димитър никога нямаше да ми прости изневярата. Затова реших сама да му кажа.

– Изневерих ти, но всичко свърши.

Разказах му всичко, казах му че държа на него, въпреки неприятностите, които ми създаде. Тази вечер видях мъжа си за първи път да плаче. Беше ужасно, но и успокояващо.

– Аз съм пълен неудачник, не ме бива за нищо. Но и аз те обичам.

След това се целунахме. Решихме да си подадем ръка, да си просим. Сега заедно се борим със зависимостта му от алкохола. Димитър постъпи на лечение в специализирана клиника. Вече крои планове за собствен бизнес. Децата се успокоиха и са много щастливи. Милен бързо се утеши с нова приятелка, също омъжена като мен.

Радвам се, че успях да измина този труден път. Моята изневяра беше глупост, но тя ни помогна да осъзнаем, че с мъжа ми се обичаме и не можем един без друг.

Източник и снимка: shtastie.com

Коментирай чрез Facebook

Вашият коментар

%d блогъра харесват това: