Една единствена дума има силата да повлияе върху експресията на гените, които регулират физическото и емоционалното състояние, пишат д-р Андрю Нюбърг и Марк Робърт Уолдман в книгата си „Магията на думите“, съобщава Обекти.
Положителните думи като „мир“ и „любов“ укрепват връзките в челния лоб на мозъка и подобряват когнитивните му функции. Те задействат центровете, свързани с мотивацията и изграждат емоционална устойчивост, убедени са авторите.
Враждебният език, от своя страна, може да разруши експресията на гените, които играят ключова роля в невротрансмитерите, които ни помагат да издържаме на стреса. Ние хората сме „програмирани“ да се тревожим – най-старите в еволюционно отношение части от мозъка ни имат за цел да ни предпазват от опасности, които застрашават оцеляването ни – ето защо мислите ни естествено клонят първо натам.
Една единствена отрицателна дума може да повиши активността в областта на амигдалата (област на мозъка, свързана със страха). Това води до отделяне на множество хормони и невротрансмитери, задействащи реакцията на стрес в организма, което на свой ред възпрепятства „вторични“ функции на мозъка като разумна преценка, логика и език. Гневните думи изпращат алармен сигнал, който временно изключва центровете, свързани с разума и логиката, пишат Нюберг и Уолдман.
Тяхната теория е, че положителните думи стимулират езиковите центрове, разположени в челния лоб на мозъка, а те са пряко свързани с моторния кортекс, който ни привежда в действие. Изследванията им сочат, че колкото по-дълго се концентрираме върху положителни думи, толкова повече те влияят и върху други зони на мозъка. Променят се функциите в теменния дял, които са свързани с възприятията за себе си и околните. С времето структурата на таламуса започва да се променя в отговор на нашите съзнателни думи, мисли и чувства, а убеждението на авторите е, че тези промени са свързани с начина, по който възприемаме реалността.