Имплантиран в мозъка чип помага да не мислим за храна. Това показва опит шестима болезнено затлъстели дуи, които се съгласиха да участват в клинично проучване с мозъчен чип, пише Монитор.
Чипът, известен като отзивчива система за невростимулация (RNS), първоначално е разработен от компанията за медицински технологии „NeuroPace“ за лечение на хора с епилепсия. Веднъж имплантиран в мозъка, той записва мозъчната активност непрекъснато и причинява лек електрически удар, когато открие специфичен модел на дейност, сигнализиращ за началото на припадък. Този удар е предназначен да спре пристъпа, преди да започне.
Неотдавнашно проучване, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences, показва, че същата техника може да се използва за потискане на поведението на мишки при хранене. Сега учени от университета в Станфорд искат да разберат дали може да работи и върху хора, които страдат от това, което е известно като „хранене извън контрол“.
Клиничното проучване, което ще се проведе в продължение на пет години, ще бъде проведено с шестима участници, които ще бъдат имплантирани с RNS чипа в мозъка си в продължение на поне 18 месеца. Чипът ще следи мозъчната активност в продължение на шест месеца, преди да бъде стартирана стимулацията, в опит да се идентифицира модела на активност, който сигнализира за повишен апетит. Целта е първо да се определи дали процедурата е осъществима и безопасна и след това, ефективна.
Учените подчертават, че процедурата не е предназначена за хора, които се опитват да отслабнат само малко. За да отговарят на изискванията на изследването, хората трябва да имат индекс на телесна маса (ИТМ) над 45 и да не са отслабвали чрез стомашна байпасна хирургия или когнитивно-поведенческа терапия.
Други клинични проучвания са използвали подобен подход, наречен дълбока мозъчна стимулация (DBS), за да се опитат да лекуват затлъстяването. Въпреки това, DBS, който най-често се използва за лечение на болестта на Паркинсон, осигурява продължителен електрически ток, докато RNS излъчва ток само когато открие целевия модел на активност.
Халпърн се съсредоточава върху област, наречена nucleus accumbens – център за удоволствие в мозъка, който е виновник за чувствата за задоволяване и зависимост.
Предизвикателството според учените ще бъде отделянето на реакцията на мозъка към мазни храни от реакцията му към здравословните храни и от другите чувства на задоволяване.
Има също така притеснение, че стимулирането може да предизвика чувства на депресия или анхедония – загуба на интерес към нещата и обща неспособност да се изпитва удоволствие.