img

Драмата на една дъщеря: Татко, дано никога не те срещна отново, защото, кълна се, готова съм да те заплюя в лицето

/
/
/
loading...
Още като дете се чудех защо родителите ми обичат да лъжат. Баща ми рядко се прибираше вечер у дома, а когато си идваше, винаги беше пиян.

С майка ми се караха, биеха, ругаеха, сякаш бяха врагове. Тя не му обръщаше внимание, не говореше за него, но само до момента, в който някой ни идваше на гости. Веднъж на гости ни дойде моята кръстница и майка ми започна да се хвали със скъпите подаръци, които татко й направил. Гордо показваше златните си обици, новите дрехи, а лицето й светеше от радост. Кръстницата ми гледаше със завист и злобно отсичаше: „Ана, каква си късметлийка: мъж с добра работа и заплата, обожава дъщеря ти и те носи на ръце“.

Веднъж се случи нещо, което никога няма да забравя.

Бях на 7 години, когато баща ми замина отново на дълго пътуване. След поредното му заминаване, майка ми изпадна в нервна криза и спря да полага грижи за мен. Беше декември и едно приятелче ме покани да отидем с колата на баща му в детския парк, където можехме да се пързаляме с шейни. Прекарахме много весело: спускахме се, биехме се със сняг, но в един момент чух познат глас зад гърба си. Да, това беше гласът на баща ми. Зарадвах се, че го чувам, обърнах се да го потърся и тогава го видях да се пързаля с шейна, прегърнал непознато момче, което го наричаше татко. Втурнах се към него, но той ме отблъсна и каза да не казвам на майка за срещата ни. След това хвана ръката на момчето и си тръгнаха.

Но още щом се прибрах, бързо изтичах при майка ми, за да й разкажа всичко.

Майка ми имаше гости – леля Анджела, но въпреки това, още от прага на вратата започнах да й разказвам какво се случи. Тя пребледня, а леля Анджи мълчеше. Когато гостенката ни си тръгна, майка ми ме удари за първи път. Заплаках и я попитах защо ме удари, а тя ми отговори, че не е моя работа да се бъркам в живота им. Настъпи Нова година, а баща ми не се прибра. От този ден майка ми се пропи. След време татко се завърна за рождения ми ден и отново изиграхме лицемерната роля на идеалното семейство.

Изминаха дълги години. Завърших училище и започнах работа.

Няколко месеца по-късно, се запознах с бъдещия си съпруг и след година вдигнахме голяма сватба. Но по време на празничния обяд се случи нещо неочаквано: баща ми се изправи и пред гостите вдигна тост, който разкри фалшивите отношения в семейството ни:

„Катя, надявам се, че със съпруга ти ще бъдете истинска семейна двойка и няма да се налага да лъжете близките си, че се обичате, както години наред с майка ти правехме. Днес, тук, пред всички вас заявявам, че искам развод!“.

Коментирай чрез Facebook

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *